Случайността в оценката на EIC Accelerator: Разочарование и липса на отговорност
Въведение: Непредсказуемостта на процеса на оценка на EIC Accelerator Процесът на оценка на програмата European Innovation Council (EIC) Accelerator, особено в стъпки 1 и 2, е изпълнен с непредсказуемост и усещане за произволност, което води до разочарование сред кандидатите. Липсата на ясни последствия за оценителите, които предоставят непоследователни, неправилни или неинформирани оценки, изостря този проблем. „Факторът късмет“ при подбора на проекти Кандидатите съобщават за случаи, при които повторно подадени предложения с минимални или никакви промени са успешни, което подкопава доверието в процеса. Тази произволност, наречена „фактор късмет“, е важен определящ фактор при избора на висококачествени предложения. Това несъответствие се подчертава допълнително от случаите, при които компании са отхвърлени за набиране на определено количество финансиране, докато други са избрани, въпреки че са събрали значително повече. Липса на отчетност и непоследователна обратна връзка В програмата EIC Accelerator липсва механизъм, който да държи оценителите отговорни за последователността на техните оценки. Отхвърлените кандидати обикновено не са мотивирани да публикуват своите откази, което води до липса на прозрачност в процеса на оценка. Тази ситуация оставя професионалните консултанти и писатели като основните събирачи на казуси, описващи подробно тези несъответствия. Повторно подаване на предложение: Свидетелство за случайността В исторически план много проекти изискваха многократно подаване (3 до 5 опита), преди да бъдат финансирани, което предполага, че процесът на оценка е твърде случаен, за да даде последователни и желани резултати. Въпреки подобренията в обратната връзка от оценителите след 2020 г., произволността остава сериозен проблем. Потенциални решения за смекчаване на произволността Отговорност на оценителите и членовете на журито: Прилагането на система, при която оценителите и членовете на журито се оценяват въз основа на точността на техните решения, може да смекчи някои от тези проблеми. Например, може да се въведе система за „стачки“ за оценители, които неправилно оценяват проекти, като се назначават предупреждения за непоследователно оценяване в сравнение с по-късните етапи. Подобрена комуникация и последователност: Подобрената комуникация между дистанционните оценители на Стъпки 1 и 2 и членовете на журито на Стъпка 3, които имат различен опит и критерии за финансиране, може да помогне. Осигуряването на последователност в причините за отхвърляне във всички стъпки на оценка също би намалило произволността. Публикуване на подробни критерии за оценка и резултати: По-прозрачното съобщаване на критериите за оценка и подробните, анонимизирани резултати от оценките биха могли да предоставят на кандидатите по-ясни очаквания и да намалят елемента на изненада в решенията. Заключение: Справяне със случайността за по-добри резултати Случайността в процеса на оценка на EIC Accelerator представлява значително предизвикателство, което трябва да бъде разгледано. Въвеждането на мерки за отчетност за оценителите и осигуряването на последователност и прозрачност в процеса на оценяване са ключови стъпки към превръщането на EIC Accelerator в по-справедлива и надеждна възможност за финансиране за европейски иноватори.