Подвеждащият път на Стъпка 2 на EIC Accelerator: Разбиране на промяната във фокуса на оценката за Стъпка 3
Въведение: Дихотомията между стъпки 2 и 3 в оценките на EIC Accelerator Процесът на кандидатстване на European Innovation Council (EIC) Accelerator е строго и многоетапно пътуване, кулминиращо в последната и решаваща стъпка 3 – фазата на интервюто. По-внимателно разглеждане на процеса на оценяване разкрива значително изместване на фокуса между Стъпка 2 и Стъпка 3, което често може да заблуди кандидатите, които са преминали успешно Стъпка 2. Еродиращият процес на оценяване Първоначално EIC Accelerator наема хиляди отдалечени оценители за първите две стъпки , които оценяват голям брой приложения. Този процес е предназначен да провери добрите технологии в стъпки 1 и 2. Последната и решаваща стъпка 3 обаче използва по-малка група от комерсиално ориентирани членове на журито. Този преход бележи значителна промяна в критериите за оценка – от оценка, фокусирана върху технологията, към по-бизнес ориентирана проверка. Нарастващата зависимост от журито на EIC Имаше забележима тенденция в процеса EIC Accelerator, при която разчитането на журито на EIC на етапа на интервюто (стъпка 3) се увеличи. Тази промяна предполага, че качеството и подходът на журито на EIC са от решаващо значение при окончателния подбор на проекти. Опасност от журито: Непредсказуемостта на Стъпка 3 Целта на използването на малка, висококвалифицирана група от експерти в журито на EIC е да се повиши качеството на окончателните решения за финансиране и да се намали произволността. Въпреки това, тъй като броят на членовете на журито се увеличава, за да поеме повече интервюта, процесът на подбор потенциално става по-случаен. Тази произволност е особено проблематична, тъй като въвежда значителен фактор за късмет, повлиян от междуличностните умения на кандидатите, които са предизвикателство да се оценят и обучат в рамките на кратък период от време. Подвеждащият път от стъпка 2 до стъпка 3 За кандидатите, които преминават стъпка 2, пътуването до стъпка 3 може да бъде подвеждащо. Одобрението в Стъпка 2 може да даде фалшиво чувство за сигурност или големи шансове за успех. Въпреки това, промяната на фокуса към по-бизнес ориентирана оценка в Стъпка 3, заедно с увеличената произволност на решенията на журито, означава, че дори силни технологични проекти могат да се сблъскат с неочаквани предизвикателства или отхвърляния по време на етапа на интервю. Заключение: Навигиране при прехода от стъпка 2 към стъпка 3 Кандидатите трябва да са наясно със значителното изместване на фокуса от стъпка 2 към стъпка 3 и да се подготвят съответно. Разбирането, че последната стъпка поставя по-голям акцент върху бизнес жизнеспособността и пазарния потенциал на проекта, заедно с присъщата непредсказуемост на решенията на журито, е от решаващо значение. Тази осведоменост ще позволи на кандидатите да стратегизират по-добре подхода си на етапа на интервюто, като се фокусират както върху силата на тяхната технология, така и върху нейния бизнес потенциал.